Топ 10 космически мисии през 2021 година
Прочетете останалите от поредицата “празнични публикации ”, излезли към този миг:
Космическата 2021: Започва градежът на орбиталната станция на Китай!
. В днешната публикация ви представям ранглиста “Топ 10 ” на галактическите задачи, които ще бъдат на фокус през новата 2021-ва година. Някои от тях са към този момент изстреляни и предстоят да доближат крайните си цели, а други са в последните стадии на подготовката си за полет.
Подчертавам също по този начин, че галактическите действия са рискови и заради това постоянно съществува късмет някоя от описаните задачи да не излети в период или да претърпи повреда.
И по този начин, ето класацията на КОСМОС БГ за топ 10 галактически задачи през 2021 година:
Мисията на НАСА до Луната “Кепстоун ” ще излети през 2021 година Image credit: NASA/Rocket Lab/Advanced Space
Усвояването и заселването на пространството към Луната ще стартира със станцията “Гейтуей ”, която е разумното продължение на плана за сегашната Международна галактическа станция.
“Гейтуей ” ще бъде позиционирана в екзотична и издължена хало орбита, която е постоянна и всеки един галактически уред, ситуиран в нея, би следвало да поддържа орбиталните си параметри с най-малък разход на гориво. Или по този начин стоят нещата на доктрина. На процедура към момента не се знае сигурно, най-малко до момента в който галактически задачи в действителност не стартират да използват тази орбита.
Именно с тази цел през второто тримесечие на 2021 година ще бъде изстреляна американската роботизирана задача “Кепстоун ”. Автоматичната междупланетна станция ще е основана на платформата CubeSat с 12 единици и се чака да тества новаторски системи за навигация, които по-нататък ще се приложат и на “Гейтуей ”.
Изстрелването на “Кепстоун ” ще бъде осъществено чрез ракетата “Електрон ” на частната компания Рокет Лаб.
Американската задача “Луси ” – илюстрация. Image credit: NASA
Троянските метеорити са доста забавен клас дребни небесни тела – те обикалят към Слънцето в същата орбита, в която се намира планетата Юпитер, като я изпреварват или я следват откъм гърба. Никога до момента галактически уред не е посещавал троянски метеорит – и е време това да се промени.
Затова през октомври или ноември 2021 година ще бъде изстреляна задачата на НАСА “Луси ”. Тази роботизирана експедиция се смята за Вояджърът на астероидните проучвания. Също както изстреляната през 1977 година задача “Вояджър 2 ” посети планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, както и техните луни, по този начин и “Луси ” ще би трябвало да извърши облитания на осем метеорита – на един от основния астероиден пояс и на още седем троянеца.
Изстрелването на телескопа “Джеймс Уеб ” чрез ракета “Ариана 5 ” – илюстрация. Image credit: ESA/D.Ducros
През 2021-та година би следвало най-сетне да бъде изстрелян многострадалният галактически телескоп на Съединени американски щати, ЕКА и Канада “Джеймс Уеб ”. Наричан постоянно “наследник на Хъбъл ” (макар и погрешно, защото новият телескоп няма да работи във забележимата, а в инфрачервената област на електромагнитния спектър), той би трябвало да доведе до същинска гражданска война в астрономическите проучвания. “Джеймс Уеб ” ще се занимава с необятен набор задания – от изследвания на най-ранните стадии от съществуването на Вселената след Големия гърмеж до директни проучвания на извънслънчевите планети.
Стига, несъмнено, телескопът най-накрая да излети. Що се касае до отлаганията, “Джеймс Уеб ” съперничи на най-известите дългострои в галактическата стратегия на Русия. Телескопът е в стадий на разработка от 90-те години на предишния век. Голяма част от забавянията са обусловени от проблеми със комплицирания механизъм на разрастване на “Джеймс Уеб ”. Ако телескопът не успее да се разгърне след излитането и достигането на мечтаната точка на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце, той ще се трансформира в купчина неефикасно желязо на стойност $10 милиарда $.
На фотографията: Русия приготвя кораба “Союз МС-18 ” за полет. Фото: Роскосмос
Дълго време съветските галактически кораби “Союз ” бяха единствените, които превозваха интернационалните екипажи до МКС. С въвеждането на пилотираните кораби “Крю Драгън ” на американската компания СпейсЕкс, тази ера към този момент завърши. Съответно приключва и наливането на американски долари в галактическия бранш на Русия. Сега съветските галактически дейци ще би трябвало да се сблъскат с едно ново бъдеще, в което може да получат късмет да са по-самостоятелни от преди.
Истината е, че напълно съветска пилотирана галактическа задача не е имало от 21 години – т.е. след завършека на експедицията на “Союз ТМ-30 ” през 2000 година до орбиталната станция “Мир ”. Дори и когато американските совалки летяха, съветските “Союз ”-и постоянно превозваха най-малко един задграничен астронавт до МКС. Ако всичко мине по проект, през април 2021 година ще би трябвало да бъде изстрелян корабът “Союз МС-18 ” с космонавтите Олег Новицки, Пьотр Дубров и Сергей Корсаков. Това ще е първата напълно съветска експедиция до Международната галактическа станция.
Емблема на идната задача на “Крю Драгън ”. Image credit: NASA/JSC
Следващият пилотиран галактически полет на Съединени американски щати ще означи началото на значим стадий от употребата на кораба “Крю Драгън ”. Това ще е първият полет на към този момент летял “Крю Драгън ” – в тази ситуация става въпрос за рециклираната капсула “Индевър ”, която през май тази година изпрати в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли.
Изстрелването на предстоящата мисия е планувано за пролетта на 2021-ва, като в космоса ще се насочат американските астронавти Шейн Кимброу, Меган МакАртър, японският астронавт Акихико Хошиде и европейският астронавт Тома Песке. За пръв път европейски жител ще полети с комерсиален галактически транспортен съд!
“БепиКоломбо ” прелита край Меркурий. Image credit: JAXA/ESA
Редовните читатели на КОСМОС БГ познават добре роботизираната експедиция на Япония и Европейската галактическа организация (ЕКА) “БепиКоломбо ”, за която неведнъж съм писал на страниците на уеб страницата. През пролетта на актуалната година автоматизираната междупланетна станция прелетя край Земята, а през тази есен посети и Венера.
На 11-ти август 2021 година “БепиКоломбо ” още веднъж ще прелети край Венера. Но същинският звезден момент за експедицията ще настъпи на 2-ри октомври, когато роботизираната станция ще премине край Меркурий! Това ще е първото посещаване на най-близката до Слънцето планета след 2015 година, когато американската задача “Месинджър ” бе изведена от употреба.
През октомври 2021-ва “БепиКоломбо ” ще се озове на 200 километра над меркурианската повърхнина, след което още веднъж ще се насочи в междупланетното пространство. Това е положително начало, само че същинската цел на експедицията е навлизането в околомеркурианска орбита. Автоматичната станция ще криволичи още дълго време към Слънцето, с цел да реализира тази задача – чака се окончателното идване да е реалност през 2025-та. Така че ще пишем много постоянно за “БепиКоломбо ”, тъй като най-хубавото пред задачата занапред следва.
Автоматичната междупланетна станция на Русия “Луна 25 ”. Фото: Роскосмос
През последните години Съединени американски щати, Индия и Китай изпратиха редица безпилотни експедиции до Луната. Често пъти се запитвам по кое време най-сетне ще пристигна редът и на Русия?
По думите на Дмитрий Рогозин от 19-ти декември, до момента в който даваше изявление за съветските медии, това ще се случи следващата година. Изстрелването на “Луна 25 ” е запланирано за есента на 2021-ва, като съгласно казаното от Рогозин автоматизираната междупланетна станция е “практически подготвена ”. Очаква се тя да извърши меко кацане в района на Южния полюс на естествения ни сателит.
На илюстрацията: задачата на ОАЕ “Ал-Амал ”. Credit: UAE Space Agency
На 20-ти юли тази година от японския космодрум Танегашима беше изстреляна безпилотната задача “Ал-Амал ” на Обединените арабски емирства. Ако всичко мине наред, автоматизираната междупланетна междупланетна станция ще влезе в орбита към Марс през февруари 2021-ва. Имайки поради, че “Ал-Амал ” е издигната от Съединени американски щати, в Лабораторията по атмосферна и галактическа физика към Колорадския университет, считам, че възможностите за триумф не са по никакъв начин дребни.
Това е първият опит на арабска страна да доближи до Червената планета. Основните научни цели пред експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. “Ал-Амал ” ще проверява какви са механизмите, по които водородът и кислородът напущат горните атмосферни пластове и отлитат в галактическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията за какво атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В предишното марсианската повърхнина е била топла и покрита с океани, а през днешния ден е студена пустиня.
Китайската автоматизирана междупланетна станция “Тянвън 1 ” бе снимана от специфична микросонда по време на пътешествието към Марс. Photo credit: CNSA
На 23-ти юли тази година към Марс беше изпратена и китайската роботизирана експедиция “Тянвън 1 ”. Това е вторият опит на Китай да доближи до Червената планета. Напомням, че първият опит бе през 2011 година, когато микросондата “Юнгхуо 1 ” претърпя крах дружно с злополуката на злощастната съветска задача “Фобос-Грунт ”.
За разлика оттогава, през днешния ден Китай извършва “Тянвън 1 ” независимо. Мисията се състои от три съставния елемент – орбитален уред, спускаем модул и марсоход. Ако всичко мине по проект, “Тянвън-1 ” ще дойде в орбита към Марс през февруари 2021-ва. Два или три месеца по-късно от орбиталния отсек ще се отдели спускаемият модул и ще извърши меко кацане в равнината Утопия – същата област, където през 1976 година кацна американската задача “Вайкинг 2 ”.
Досега само американската галактическа организация НАСА е успявала да реализира меки кацания на Червената планета, като след това спускаемите апарати са оставали в работоспособно положение. Понастоящем на марсианската повърхнина работят две задачи на Съединени американски щати – “Кюриосити ” и “ИнСайт ”.
Напомням, че през 1971 година спускаемият отсек на Съюз на съветските социалистически републики към задачата “Марс 3 ” сполучил да извърши меко кацане, само че контактът бил прекратен единствено няколко секунди по-късно и научната стратегия не е била осъществена.
На фотографията: новият марсоход “Пърсъвиърънс ” преди изстрелването му през 2020 година Photo credit: NASA/JPL-Caltech
Безспорният №1 в класацията е марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс ”, който излетя към Червената планета на 30-ти юли тази година. Ако всичко мине наред, “Пърсъвиърънс ” ще извърши меко кацане в региона на кратера Джезеро на 18-ти февруари 2021-ва.
Марсоходът е снабден с голям брой мощни камери, както и два микрофона за записване на звуци от марсианската атмосфера. Към него също по този начин е прикачен и пробен хеликоптер. Никога до момента издигнат от индивида летателен уред не се е издигал в разредения марсиански въздух!
“Пърсъвиърънс ” има принадлежности, които ще му разрешат да открива органични субстанции на Марс – структурните блокчета на живата материя. Но може би най-същественото е, че това е първата от три задачи, които поставят началото на самодейността за доставката на проби от марсианска почва на Земята. Марсоходът притежава сложна машина за продупчване на марсианската кора и с контейнери за запазване на пробите. Това евентуално е най-чистият и най-щателно стерилизиран хардуер, изпратен в миналото в космоса.
Контейнерите с почвата и скалите ще бъдат оставени на повърхността, откъдето ще се прихванат от предстоящ марсоход на ЕКА. Европейският марсоход ще извози пробите към специфична ракета, издигната от НАСА. Тя ще ги изстреля в околомарсианска орбита, а там те ще бъдат захванати от орбитален уред, конструиран от Европейската галактическа организация. Орбиталният уред ще трансферира пробите във възвръщаема капсула, издигната от НАСА, а тя ще кацне на Земята през 30-те години.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
